Площадка за деца до 3г

   Площадка за деца от 3 до 12г

Детска площадка на ул. „Янко Забунов“, бл.41, ж.к. „Иван Вазов“

Детска площадка на ул. „Орехова гора“, бл.26, ж.к. „Стрелбище“

Основно подобрение се забелязва в люлките. Отдавна оголели рамки се сдобиват със седалки, боядисват се стари люлки.

Полага се ударопоглъщаща настилка, нови люлки се появяват тук-там

Обаче радостта от новите люлки скоро е помрачена. Като се вгледа човек, се оказва ле люлките далеч не са това което би трябвало да бъдат според наредбата за безопасност, пък и според нормалната човешка логика. Нито една от новите люлки няма люлеещ механизъм! Закрепени са с карабинери, или шегели, търкащи се директно в основната конструкция.

Седалките висят на вериги с недостатъчна дебелина, или такива с отвори в които детските пръстчета лесно могат да бъдат прищипани. Други пък са с тръбно окачване, което е забранено в наредбата, поради твърде голямата сила на удара, при евентуален сблъсък.

Самите седалки също се оказват некачествени. Няколко са дървени, с незаоблени ръбове, дори с метална рамка. Отново нещо, което е неприемливо от гледна точка на безопасността. Една от новите люлки е с пластмасови седалки от HDPE – добър избор за личния двор, но с недостатъчна здравина за обществено ползване.

Надеждата да се задържат здрави поне един сезон, засега не се оправдава – люлката от първата снимка отново е без седалки!

Между първата и втората снимка са изминали по-малко от 10 дни!

За финал ще покажа люлката, направена от мен и съпруга ми, с безплатни материали, малко труд и известно количество ентусиазъм.

Направена е от бракувано статично въже, изрязана стара автомобилна гума и 4 болта с шайби и гайки. Вързана е на височина около 3 метра на две близкостоящи дървета и има страхотно дълга амплитуда на люлеене.  По моя преценка здравината й не е голяма, има опасност от протъркване на въжето, но при ежеседмични огледи и поддръжка (превръзване на възлите, при изтъркване) може да се ползва. Поне нашата е в ежедневна експлоатация цяло лято от около 15 деца.

Тази люлка може да се подобри, като се смени въжето с верига с дебелина на брънките поне 5 мм и се направи по-стабилно закрепване с примки около ствола на дървото.

С това искам да покажа, не че общинските власти трябва да правят подобни люлки, а че има по-евтини и добри алтернативи от люлките, поставени предизборно, без достатъчно съобразяване с изискванията за безопасност.

Особеното, което впечатлява са размерите на елементите – грандиозни структури, в сравнение с детските мащаби. Люлките са с височина от около 3 метра, което предлага незабравимо усещане от голямата амплитуда на люлеене. Клатушките са от дълги дънери и също са предизвикателство за децата.

Игралната стойност на площадките се увеличава и от допълнителни декоративни елементи – мозаечни фигури и скулптури, пътека от пънчета, изрисуван тотемен стълб. Има и пясъчници, които обаче са доста занемарени.

Качеството на изработката и грижите за безопасността не са основни характеристики в случая, но в природна среда децата и родителите биха били по-подготвени за рискове, отколкото в града. Това, разбира се не би трябвало да е извинение за допускане на недостатъчно обезопасени съоръжения за игра. От друга страна те изглежда са правени преди поне 5-10 години, когато темата за безопасността не беше все още толкова актуална. Суровият планински климат е дал отражение на здравината на съоръженията и много от структурите имат разковани и изгнили части. Преди използване на съоръженията родителите трябва да преценят кои от тях са достатъчно безопасни за децата им. Това е единствения начин да се осигури спокойна игра, докато площадките бъдат отремонтирани и обновени.

Да се надяваме, че стопаните на площадките, ще проявят достатъчно загриженост за сигурността на децата и ще приведат площадките в състояние, съответставщо на стандартите за безопасност.

На добре познатото място за игра в парка на НДК са поставени новаторски съоръжения за малки и големи деца. Първите ни впечатления са чудесни – просторни, ярки и приветливи зони за игра с различни настилки – дървесен чипс и шарено, излято на място каучуково покритие. Съоръженията са на датската фирма Компан, известни със здравината и безопасността и си. Дизайнът им е плод на дългогодишна изследователска работа – представяте ли си какъв купон е да разработваш съоръжения за игра!

Първо да опиша композицията: На по-високото ниво на площадката е ситуирана зоната за деца от 2 до 6 години. Върху настилка от дървесен чипс в естествен цвят са поставени 4 съоръжения – Комбинирано тематично съоръжение и три пружиниращи клатушки. Комбинираното съоръжение обединява две теми – от едната страна е пожарникарска кола, а от другите три – джунгла. По него могат да се извършват всевъзможни дейности.

Освен стандартните – катерене, пързаляне, спускане по пожарникарски лост има куп други занимания – провиране през отворите на колелата на пожарната кола, говорене през фуния, скриване в тайна беседка под горното ниво, въртене на кормило, движение на малки формички по маршрут (за развиване на фината моторика при малките деца), продаване на сергия… Сигурно има и още, които не съм забелязала. Много симпатична конструкция и като визия и като игрова стойност. Клатушките, които не снимах, също са тематични – превозни средства – мотор, автомобил и багерче. И те са забавни. ХУбаво е да отбележа, че старите мозаични пързалки са си още там, за радост на децата. Обезопасени са с пясъчна настилка при изхода и прегради над входовете. Имаше твърде много хора на откриването, иначе ми се искаше да си припомня пързалянето точно по тези пързалки… Приятно впечатление правят и двете кръгли пейки около брезичките – получило се е много уютно кътче за сядане.

В ниската част на детския кът е разположена зоната за порасналите деца.Води се за възраст от 6 до 15 години, но дребосъците също проявяват интерес към тази площадка. Вероятно заради яркия рисунък на настилката от изляти на място каучукови гранули. Точно тук се проявява темата „Космос“ – настилката е във вид на космическо пространство с планети, пръстени и спътници.

Самите съоръжения също имат авангарден дизайн, което явно се свързва с космическата тематика. Едното съоръжение е що-годе познато – люлката кош я има на площадка „Пирамидата“ в парк Оборище. Различното тук е материалът – масивна тръбна конструкция, с интересна форма.

Останалото е трудно за определяне и описание. Може да се каже, че е комбинирано съоръжение, че става за въртене, катерене, висене, люлеене, място за общуване. Но формата и конструкцията му са твърде неопределими, така че ще оставя снимките да говорят сами:

Да кажа и няколко думи за изпълнението: Площадките са изградени от БиПиСи ООД (http://www.bpc-parks.com/) професионално и прецизно. Всичко е сглобено здраво, инсталирано на необходимата височина, няма стърчащи болтове, гайки, трески и други познати картинки. Околното пространство също е изпипано – поставени са достатъчно пейки, кошчета, огради, дори тревната площ е зачимена.

Може да звучи като реклама, но наистина рядко се срещат така добре измислени и направени места за игра. Трябва да се отбележи и цената на това удоволствие, която беше спомената на откриването – 240 хиляди лева от спонсори за площадката и 10 хиляди от общината за околното пространство.

Примери за съоръжения за домашно ползване:

Примери за съоръжения за обществени площадки за игра:

Тук ще се опитам да разгледам различните типове съоръжения, да обясня разликите между тях и най-вече причините за тези разлики. Според мен познаването и правилното използване на двата типа съоръжения са важни както за проектантите и производителите, така и за потребителите -  общински власти, родителски настоятелства и сдружения, семейства.

На първо място ще разгледам капацитета на двата типа съоръжения. Тези за обществено ползване се предвижда да бъдат употребявани от голям брой деца едновременно и за дълъг период от време. Съоръженията за домашно ползване се предвидени за 1-2-3, да речем до 5 деца едновременно.

Това означава, че обществените съоръжения трябва да бъдат по-здрави, по-големи и с възможност за игра на групи деца, за деца с увреждания, да имат съревнователни елементи, да бъдат вандалоустойчиви и дълговечни.

От друга страна градинските съоръжения могат да имат по-лека конструкция, да съчетават в едно пространство различни занимания, да се използват материали с по-малка здравина, по-нетрайни и на по-ниска цена.

Добър пример са въжените конструкции. При обществените съоръжения те задължително се изпълняват от въже със стоманена сърцевина, за да може да поеме натоварването на неопределен голям брой деца, както и за да няма елонгация (удължаване) и да не може да бъде лесно срязано. За домашно ползване е напълно допустимо мрежите за катерене, въжените мостчета да бъдат от обикновено сукано полиестерно или дори конопено въже, или пък плетено статично такова.

Закрепването на двата типа също може да бъде различно. В повечето случаи парковите съоръжения изискват здрави бетонови фундаменти, докато домашните могат да бъдат просто вкопани в почвата, или дори да бъдат нестационарни, т.е. преместваеми.

Друга основна разлика е в конфигурацията на съоръженията на площадката, определена за игра. Отново от съображения за безопасност при обществено достъпните площадки е нежелателно в една конструкция да се съчетават люлеенето и друг вид занимание (пързаляне, катерене). Това е така, защото при тичане от пързалката към стълбичката децата могат да навлязат в зоната на люлеене на комбинираното съоръжение и да бъдат ударени от движещата се люлка. В частния двор тази опасност е далеч по-малка, а едно комбинирано съоръжение – кула с покрив и пързалка, обединено с люлка би  могло да спести място и пари.

Игралната стойност на различните типове съоръжения също се определя по различен начин. Докато при обществените съоръжения по-високо се оценява възможността за повече на брой подвижни занимания, то в дворната площадка за игра предимство имат мултифункционалните елементи и тези, предразполагащи към творчески игри и занимания, или имитиращи живота на възрастните – къщички – на земята или на дърво, пясъчници с покрив, малки езерца и поточета…

Днес представям първата площадка, тази на бул. „Христо Ботев“

Игралната зона обхваща почти цялата градинка зад спирката на трамвая в посока центъра. Има две комбинирани съоръжения за игра, изработени от метал, пясъчник и десетина бетонови скулптури покрити с бяла мозайка.

Всичко е върху асфалтова настилка, без ограда, люлките са изцяло на твърди връзки, а пързалките без изходна секция… изобщо безопасността тук явно не тревожи никого. Поне откъм игрална стойност площадката е на поне средно ниво.

Скулптурите предлагат по-различна форма на игра от останалите съоръжения.  Първоначално малките деца ги разглеждат, откриват какво представлява всяка фигура. Постепенно се приближават,  галят животните, пипат ги, за да се уверят, че няма да им направят нещо страшно. Накрая чак се осмеляват да се покатерят и да яхнат животното.

По-големите деца, разбира се, направо пристъпват към катеренето и скачането, но пък ги използват и за място за събиране и разговори.

Самите скулптури представляват различни животни и са разпръснати из терена. Не се забелязва някаква подредба, но пък има остатъчно отстояния между тях, както и  от други твърди предмети. Визията им е доста категорична, животните се различават лесно дори от най-малките.

Представени са както любимите на всички лъв, слон, куче, така и животни за които не само децата ами и родителите им не биха се сетили – морж, пеликан, муфлон. Формите им са меки и заеблени, а размерите им са подходящи за използване от деца – няма по-високи от 1,2м. Би било чудесно, ако се обособят кътове с мека настилка около всяка скулптура – хем ще се открояват на фона на сивия асфалт, хем ще се осигури безопасно ползване.

Единствения по-сериозен проблем с безопасността се явява при пеликана. Той представлява мини пързалка, но е твърде стръмен и няма как да се обособи изходна секция на улея за пързаляне. Хубавото е, че е достъпен само за по-големи деца, които се надявам  сами да виждат риска при пързалянето.

Големият слон- пързалка също не предлага безопасно приземяване, но пък е обемът му е впечатляващ.

Интересно ми е да разбера кой е автора на скулптурите, или може би дори не е само един? Надявам се някой да сподели, ако  знае.

Най-много са люлките, разбираемо

Има още клатещи се мостчета, катерушки, влакче, пясъчник, стълба и пънчета.

На пръв поглед грабват окото и ентусиазират децата да пробват всичко. Бързо откриват обаче, че предизвикателната стълба е твърде страшна, дори опасна, а някои люлки са счупени.

Поне половината от съоръженията се оказват по-подходящи за тренировки на рейнджъри, отколкото за детска игра – толкова са преоразмерени. За безопасност изобщо не може да се говори, тъй като е голямо предизвикателство просто да се задържиш върху мостчето, както и да се изкачиш по стълбата за никъде.

Основният материал е грубо обработено дърво, съпътстван от метални тръби и вериги, крепежите са скоби и пирони. Просто и надеждно на вид, но недостатъчно трайно и устойчиво при по-внимателно вглеждане . Кафявата боя определено не повишава естетическите качества на съоръженията, особено излющената.

Като цяло добра идея и разположение на игралните елементи, обаче съоръженията би трябвало да бъдат по-смислени като форма, предназначение и конструкция.

Това е и проект в който участвам като ландшафтен архитект. Идеята е много симпатична – част от обществена зелена площ да се отдели като сигурна, уютна и добре поддържана зона за игра и занимания с деца. Изискванията бяха да бъде изградена предимно от естествени материали, с минимум обработка, за да могат да имат децата досег до относително естествена природна среда.

Така изглеждаше проектът за площадката:

Визуализациите не са най-силната ми страна

Екоцентърът е проектиран да съдържа няколко зони:

• Игрова зона, разположена централно в определената територия. В нея са разположени голям осмоъгълен пясъчник, греда за балансиране, трупчета за скачане, гъсеница за преминаване на различна височина и къщичка за ролеви игри.

Пясъчникът има 10 кв.м площ, 30 см дълбочина и дренаж от чакъл

Гредата за балансиране се оказа и много удобна за сядане на родителите

Къщичката ще се изгради на по-късен етап, след намиране на допълнително финансиране.

Ботаническият кът представлява задигната леха с почва от изкопа за пясъчника, ограден с дървена ролка за леха. В него бяха засадени растения, дарени от университетски ботанически градини към СУ „Св. Климент Охридски“

Проектът разбира се, претърпя редица изменения при реализацията, повечето поради финансови причини. Не малка роля оказа и един от партньорите по проекта – СО, район Красно село. За съжаление ролята беше предимно да забави проекта с допълнителни изисквания по ЗУТ. (чл. 147, ал.2).

Като цяло смятам тази реализация за успешна и част от добрите примери. Не заради личното ми участие, а най-вече заради ентусиазма и упоритостта с които майките от плейцентъра работиха месеци наред в области с които не са имали досег преди – от дърводелство, до снабдяване със строителни материали.

Екоцентър „Приятели“ не може да се нарече завършен проект. Предстои да се направи къщичката за игра от проекта, да се изгради компостер,  да се положи от настилка от дървесни шайби в зоната за обучение.Композицията би могла да се допълни с хамаци и люлки по клоните на дърветата.

Искрено се надявам да се намерят доброволци и средства за пълното реализиране на това ново място за игра в София!